Настоящата монография представя задълбочен анализ на ромските градски гетоизирани структури в България, разглеждани като сложни социално-пространствени системи. Изследването интегрира теоретични концепции за пространствена сегрегация с иновативен методологичен подход, включващ геопространствен анализ, теренни изследвания и съвременни технологии. Чрез разработването на модели за идентификация, класификация и оценка на гетоизираните структури се разкриват механизмите на тяхното формиране, развитие и възпроизвеждане в условията на съвременната градска среда. Особено внимание е отделено на връзката между пространствената изолация, достъпа до ресурси и възможностите за социална интеграция.