Учредяването на читалищата като самостоятелни институции на българския народ се превръща във важен елемент подкрепящ формиращото се национално самосъзнание през втората половина на XIX в. Бързо увеличаващия се брой читалища, както и тяхното повсеместното разпространение поражда необходимостта от единодействие и координиране на действията. Нуждата от общ център, който да играе не само обединителна, но и ръководна роля става видима. Изграждането на Съюза на нароните читалища представлява съществен момент от развитието на общонародното читалищно дело Изразяването на различни мнения по своята същност е отражение на основните принципи заложени при учредяването още на първите читалища. Доброволността, самостоятелността във вземането на решения, отчитане на конкретната специфика, както и недопускане на чуждо вмешателство при вземането на решения се прехвърлят като основни постановки и в учредителните документи на общия съюз. Единодействието в дейността на всички читалища се възприема като проява на единност в различията. По своята същност това е и един от най-важните акценти, които читалищните дейци поставят като фундамент за развиване на делото в цялата страна.