Дисертацията третира възможностите за изразяване на пола като класификационно понятие в български, гръцки и румънски език. Представя се половата лексика в тях във вътрешносистемен и съпоставителен план. Във всеки език се изследват съществителните и приравнените към тях субстантивирани единици, носещи полова информация за хора и животни. Очертават се морфологичните способи за изразяване на рода и собствено семантичния потенциал на корените, маркирани за пол. Лексикалният материал е представен в над 150 таблици по формални признаци (завършеци или наставки), като лексемите за жени и мъже се подреждат в корелативни двойки. Изтъкват се случаи на семантични и словообразувателни асиметрии между двата члена на двойките. Дисертацията започва с теоретично въведение, в което сбито се проследяват различните понятия за пол – генетично-биологично, социално и граматично и се установяват пресечните точки между естествен пол и граматичен род. В три последователни части се представя отражението на пола в български, гръцки и румънски, като изследването върху гръцки е с най-значима тежест и със специално внимание върху диглосията и двуродовата лексика за лица. Заключителната част представя приликите и разликите между трите езика в кодирането на пола: чрез хетеронимия, флексия, успоредна, права и обратна деривация, конверсия. Осветлява се също половонеутралната и епиценната лексика. Дисертацията завършва с кратък терминологичен речник по темата, съдържащ редица терминологични нововъведения.

The dissertation deals with possibilities of expressing sex as a classificatory concept in Bulgarian, Greek and Romanian languages. Their sex-related lexicon is presented on an intra-systemic and comparative level. In each language, nouns and their functional equivalents carrying sex-related information for humans and animals are studied. Morphological methods for encoding sex and semantic potential of sex-marked roots are outlined. The lexical material is presented in more than 150 tables by formal features (endings or suffixes), with the lexemes for women and men being given in correlative pairs. Cases of semantic and word-forming asymmetries between both pair members are highlighted. The dissertation begins with a theoretical introduction, which briefly traces the different concepts of gender – genetic/biological, social and grammatical, and localizes the intersections between natural and grammatical gender. In three consecutive parts, sex-related lexicon is presented: in Bulgarian, Greek and Romanian. The most significant research weight falls on Greek with special attention on diglossia and dual-gender personal nouns. The final part presents similarities and differences between the three languages in sex-coding: by heteronymy, inflection, parallel, straight and reverse derivation, conversion. Gender-neutral and epicene vocabulary is also treated. The dissertation ends with a short glossary containing a number of innovative terminological proposals for Bulgarian.