В настоящата статия се предлага възможен методологически подход, равнища на анализ и обяснителни рамки, с помощта на които могат да се анализират процеси от развитието и дейността на институциите. Вниманието е насочено преди всичко към политическите институции на държавната инфраструктура. Защото държавата се състои в най-голяма степен чрез тяхното функциониране. Те са сърцевината на политическия процес. Очевидно, изследователският интерес не може и не следва да се самоограничава само с поглед към институциите. Необходимо е разглеждане на връзката: политика – институции – администрация. Но погледната стереометрично, а не линейно. Синтетичен подход. Една възможна конкретна гледната точка бихме могли да разположим от преди двадесет години до актуалното българско политическо настояще.