Честотата на внезапна смърт след инсулт варира от 2% до 6%, като двете водещи не-неврологични причини са нарушенията в сърдечната функция и инфекциите. Острата мозъчна увреда предизвиква различни автономни, нервно-ендокринни и инфламаторни промени, които се манифестират в някои органи в тялото, водещи до имуносупресия и развитие на възпалителни усложнения. Интестиналната микрофлора играе ключова роля в поддържането на хомеостазата, като нарушенията в регулацията й може да доведе до тежки възпалителни заболявания. Имунната депресия след инсулт засяга лигавицата на червата и води до нарушаване на нейната бариерна функция, което може да доведе до увеличаване на бактериалната транслокация, септицемия и системни инфекции. Смята се, че цитокин-медиираният антивъзпалителен отговор е патогенетичен фактор в развитието на инфекциите след инсулт. Нивата на Peptococcaceae при мозъчен инсулт се увеличават над 3 пъти. Тези промени в дебелочревната микрофлора са свързани с повишаване на нивата на норадреналин и норадренергичната инервация.