Селенът е есенциален микроелемент относно нуждите на човешкия организъм. Като такъв неговият дефицит оказва влияние върху различни метаболитни процеси и се свързва с различни болестни състояния. Приемането му под формата на селеноцистеин и селенометионин съществено повлиява биохимичната картина при заболявания на щитовидната жлеза, като начина на повлияване силно се влияе от схемата на терапията. В същото време трябва да се вземат под внимание токсичното действие на този елемент; селеновия стрес, който изпитват прокариотните и еукариотни микробиални клетки при високи дози селен; способността за натрупването му при продължителна употреба.